Централните банки рискуват независимостта си
Централни банкери и публицисти се подготвят за виртуалната конференция в Джаксън хол, щата Уайоминг, която ще се организира от 26 до 28 август.
Спонсорираният от клона на Федералния запас в Канзас сити симпозиум се организира всяка година и подчертава върху значими за световното стопанство въпроси. Участници в него са авторитетни централни банкери и финансови министри, икономисти и водещи играчи на финансовите пазари.
Тазгодишният дневен ред е просторен и хетерогенен, а тематиката е " Макроикономическата политика в неравностойна икономическа среда ". В центъра на събитието ще е разискването на бъдещия ход на програмата за парични тласъци, здравословното положение на пазара на труда и други витално значими парични и регулаторни въпроси. Малко по-встрани се чакат отзиви по тематики, които преди време бяха в обсега на ръководещите политици: климатичните промени, расовите проблеми и неравенството.
Феноменът централните банки да разясняват горещи политически въпроси е значима разлика в сравенние с практиката при предходното потомство, разясняват за организация " Блумбърг " Мървин Кинг и Дан Кац.
Кинг е ръководител на " Бенк ъф Инглънд " от 2003-а до 2013-а и сега е професор по право и по стопанска система в Нюйоркския университет. Кац е старши консултант на американското финансово министерство от 2019-а до 2021-а и съосновател на Amberwave Partners.
Централните банкери от 70-е години на предишния век се бориха настойчиво с висока и мощно колебаеща се инфлация и смятаха независимостта си за витално значимо условие за способността им да поддържат икономическата непоклатимост, показват двамата специалисти. И допълват, че тази автономност е вървяла ръка за ръка с ясни цели и компетенции, каквито са целевите инфлационни нива.
Глобалната финансова рецесия и следствията от нея усилиха неведнъж ролята на централните банки.
Мащабните покупки на активи в поддръжка на националните стопанства се разпростряха оттатък печатането на пари - до даването на заеми посредством покупки на неправителствени принадлежности и на частни отговорности, каквито са корпоративните облигации. Мащабът на паричното предложение неизбежно сътвори и политически интерес към неговото продължение. В момента размерът на купените активи по стратегиите за така наречен " количествени удобства " са в размер на 30% от Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати и 40% във Англия. Въвеждането на инструмента за информиране на обществеността за предстоящите промени на паричната политика пък ускориха чувството, че централните банки могат да плануват бъдещия път на стопанството вместо да реагират на оповестените данни.
На фона на необятно публикуваното неодобрение от неспособността на ръководещите да вземат решение витално значими проблеми на всекидневието, авторитетни персони в разнообразни области и елементарните хора започнаха да желаят все по-решителна намеса на централните банки, трансформирайки ги в най-важния фактор. Централните банкери пък се отзоваха драговолно на апелите и нахлуха на политическата сцена.
Преходът стартира с климатичните промени и основаването на Мрежата за по-зелена финансова система (NGFS).
Но не спря до там. Официални представители на централните банки към този момент се занимават с необятен кръг политически тематики - от расовите права до неравенството и от образованието до общественото опазване на здравето.
Това са съществени провокации за сегашните общества, предизвестяват Кинг и Кац. При това, сложността на проблемите не са единственият и най-съществен аршин за въвличането на централните банки, тъй като някои обществени въпроси изискват паричен отговор, само че надалеч не всичките.
Много от новите фактори, които притеглят вниманието на централните банки, имат стопански последици. Ясно е, че замърсяването на околната среда и резултатът от него, в това число смяната на климата и унищожаването на биоразнообразието, ще обиден икономикта. Но пък и опитите те да се наложат на терена на паричната политика изисква прекомерно доста от централните банки. Защото в изискванията на радикална неустановеност техните икономисти мъчно се оправят даже с обичайните си отговорности да вършат стопански прогнози. Наблюдаваният в последно време инфлационен скок след последното съвсем безинфлационно десетилетие допуска по-голямо примирение.
Особено чудноват е изключителният интерес на централните банки към климатичните промени.
Пандемията към този момент сподели, че финансовата система е изправена пред странични опасности, вариращи от хакерски атаки до политическа неустановеност в цели свят. Централните банкери обаче имат дребен опит в която и да било от тези области. Например, оповестено наскоро изследване на " Бенк ъф Инглънд " установи неналичието на каквито и да било справедливи критерии, които тя да употребява при покупките на корпоративни облигации, с цел да повлияе на фирмите да редуцират въглеродните си излъчвания.
Контролните органи могат да се оправят най-добре с ръководството на финансовия риск от какъвто и да било източник със мощни финансови и ликвидни регулации и с условия за оперативна непоклатимост. А най-ефективният инструмент на централните банкери за отбрана на хората с ниски приходи и дребни финансови активи към този момент е заложен в съществуващата парична процедура с обезпечаването на ниска и постоянна инфлация, която да не намалява виталния им стандарт.
Най-обезпокоително е, че новите и по-широки упоритости на централните банки имат дълбоки последици за независимостта им, предизвестяват Кинг и Кац.
Те показват последните апели в Съединени американски щати за акцент върху каузи на безработните в съответни групи и райони. Щатите, които отстраниха обвързваните с пандемията рестрикции и прекратиха изплащането на спомагателни компенсации на съкратените от работните им места като цяло имат по-ниски нива на безработица от тези, които удължиха карантините. В този случай се постанова въпросът би трябвало ли Федералният запас да се управлява от 2.3-процентната безработица в Небраска или от 7.6-процентната в Ню Йорк? И най-слабата демонстрация на съучастничество към разгорещения спор за ограниченията за общественото здраве или към държавната поддръжка за безработните затруднява поддържането на нужната самостоятелност за осъществяване на дейно ръководство на паричната политика.
Усещането на Кинг и на Кац е, че централните банкери към този момент демонстрират желания към определени водачи даже при липса на настоящи промени на пълномощията им. Експертите се питат дали е инцидентно съвпадане, че няколко седмици след избора на Джо Байдън за президент на Съединени американски щати Федералният запас се причисли към NGFS.
Подобни прояви надали ще задоволят амбициозните политически артисти. Защото откакто политиците видят, че централните банки се поддават на напън, те ще ги притиснат още по-силно. Политическите стремежи ще се множат, а банкерите ще бъдат принудени да отидат отвън пълномощията си за ръководство на паричното предлагане и за контрол на финансовата система. По-широките им мандати, като да вземем за пример готовността на Европейската централна банка да се включи в поддръжката на битката с климатичните промени, могат да станат по-обхватни. И, поради намеренията на политиците да отредят в сметките си по-активна роля на централните банкери, те все по-трудно ще съумяват да се оправят със дилемите, за които имат подготовка - да осигурямат парична и финансова непоклатимост.
В умозаключение Кинг и Кац припомнят, че стопанските системи и обществата процъфтяват когато централните банки са самостоятелни и в активността си се управляват от здрави стопански претекстове, а не от краткосрочни политически ползи.
Спонсорираният от клона на Федералния запас в Канзас сити симпозиум се организира всяка година и подчертава върху значими за световното стопанство въпроси. Участници в него са авторитетни централни банкери и финансови министри, икономисти и водещи играчи на финансовите пазари.
Тазгодишният дневен ред е просторен и хетерогенен, а тематиката е " Макроикономическата политика в неравностойна икономическа среда ". В центъра на събитието ще е разискването на бъдещия ход на програмата за парични тласъци, здравословното положение на пазара на труда и други витално значими парични и регулаторни въпроси. Малко по-встрани се чакат отзиви по тематики, които преди време бяха в обсега на ръководещите политици: климатичните промени, расовите проблеми и неравенството.
Феноменът централните банки да разясняват горещи политически въпроси е значима разлика в сравенние с практиката при предходното потомство, разясняват за организация " Блумбърг " Мървин Кинг и Дан Кац.
Кинг е ръководител на " Бенк ъф Инглънд " от 2003-а до 2013-а и сега е професор по право и по стопанска система в Нюйоркския университет. Кац е старши консултант на американското финансово министерство от 2019-а до 2021-а и съосновател на Amberwave Partners.
Централните банкери от 70-е години на предишния век се бориха настойчиво с висока и мощно колебаеща се инфлация и смятаха независимостта си за витално значимо условие за способността им да поддържат икономическата непоклатимост, показват двамата специалисти. И допълват, че тази автономност е вървяла ръка за ръка с ясни цели и компетенции, каквито са целевите инфлационни нива.
Глобалната финансова рецесия и следствията от нея усилиха неведнъж ролята на централните банки.
Мащабните покупки на активи в поддръжка на националните стопанства се разпростряха оттатък печатането на пари - до даването на заеми посредством покупки на неправителствени принадлежности и на частни отговорности, каквито са корпоративните облигации. Мащабът на паричното предложение неизбежно сътвори и политически интерес към неговото продължение. В момента размерът на купените активи по стратегиите за така наречен " количествени удобства " са в размер на 30% от Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати и 40% във Англия. Въвеждането на инструмента за информиране на обществеността за предстоящите промени на паричната политика пък ускориха чувството, че централните банки могат да плануват бъдещия път на стопанството вместо да реагират на оповестените данни.
На фона на необятно публикуваното неодобрение от неспособността на ръководещите да вземат решение витално значими проблеми на всекидневието, авторитетни персони в разнообразни области и елементарните хора започнаха да желаят все по-решителна намеса на централните банки, трансформирайки ги в най-важния фактор. Централните банкери пък се отзоваха драговолно на апелите и нахлуха на политическата сцена.
Преходът стартира с климатичните промени и основаването на Мрежата за по-зелена финансова система (NGFS).
Но не спря до там. Официални представители на централните банки към този момент се занимават с необятен кръг политически тематики - от расовите права до неравенството и от образованието до общественото опазване на здравето.
Това са съществени провокации за сегашните общества, предизвестяват Кинг и Кац. При това, сложността на проблемите не са единственият и най-съществен аршин за въвличането на централните банки, тъй като някои обществени въпроси изискват паричен отговор, само че надалеч не всичките.
Много от новите фактори, които притеглят вниманието на централните банки, имат стопански последици. Ясно е, че замърсяването на околната среда и резултатът от него, в това число смяната на климата и унищожаването на биоразнообразието, ще обиден икономикта. Но пък и опитите те да се наложат на терена на паричната политика изисква прекомерно доста от централните банки. Защото в изискванията на радикална неустановеност техните икономисти мъчно се оправят даже с обичайните си отговорности да вършат стопански прогнози. Наблюдаваният в последно време инфлационен скок след последното съвсем безинфлационно десетилетие допуска по-голямо примирение.
Особено чудноват е изключителният интерес на централните банки към климатичните промени.
Пандемията към този момент сподели, че финансовата система е изправена пред странични опасности, вариращи от хакерски атаки до политическа неустановеност в цели свят. Централните банкери обаче имат дребен опит в която и да било от тези области. Например, оповестено наскоро изследване на " Бенк ъф Инглънд " установи неналичието на каквито и да било справедливи критерии, които тя да употребява при покупките на корпоративни облигации, с цел да повлияе на фирмите да редуцират въглеродните си излъчвания.
Контролните органи могат да се оправят най-добре с ръководството на финансовия риск от какъвто и да било източник със мощни финансови и ликвидни регулации и с условия за оперативна непоклатимост. А най-ефективният инструмент на централните банкери за отбрана на хората с ниски приходи и дребни финансови активи към този момент е заложен в съществуващата парична процедура с обезпечаването на ниска и постоянна инфлация, която да не намалява виталния им стандарт.
Най-обезпокоително е, че новите и по-широки упоритости на централните банки имат дълбоки последици за независимостта им, предизвестяват Кинг и Кац.
Те показват последните апели в Съединени американски щати за акцент върху каузи на безработните в съответни групи и райони. Щатите, които отстраниха обвързваните с пандемията рестрикции и прекратиха изплащането на спомагателни компенсации на съкратените от работните им места като цяло имат по-ниски нива на безработица от тези, които удължиха карантините. В този случай се постанова въпросът би трябвало ли Федералният запас да се управлява от 2.3-процентната безработица в Небраска или от 7.6-процентната в Ню Йорк? И най-слабата демонстрация на съучастничество към разгорещения спор за ограниченията за общественото здраве или към държавната поддръжка за безработните затруднява поддържането на нужната самостоятелност за осъществяване на дейно ръководство на паричната политика.
Усещането на Кинг и на Кац е, че централните банкери към този момент демонстрират желания към определени водачи даже при липса на настоящи промени на пълномощията им. Експертите се питат дали е инцидентно съвпадане, че няколко седмици след избора на Джо Байдън за президент на Съединени американски щати Федералният запас се причисли към NGFS.
Подобни прояви надали ще задоволят амбициозните политически артисти. Защото откакто политиците видят, че централните банки се поддават на напън, те ще ги притиснат още по-силно. Политическите стремежи ще се множат, а банкерите ще бъдат принудени да отидат отвън пълномощията си за ръководство на паричното предлагане и за контрол на финансовата система. По-широките им мандати, като да вземем за пример готовността на Европейската централна банка да се включи в поддръжката на битката с климатичните промени, могат да станат по-обхватни. И, поради намеренията на политиците да отредят в сметките си по-активна роля на централните банкери, те все по-трудно ще съумяват да се оправят със дилемите, за които имат подготовка - да осигурямат парична и финансова непоклатимост.
В умозаключение Кинг и Кац припомнят, че стопанските системи и обществата процъфтяват когато централните банки са самостоятелни и в активността си се управляват от здрави стопански претекстове, а не от краткосрочни политически ползи.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ